Троянски глинени гювечета - Пригответе уникален кулинарен шедьовър

Изпечената глина представлява извънредно траен, а също така и незаменим материал. Благодарение на обикновените глинени гювечета можем не само да приготвим уникален кулинарен шедьовър, но и да проследим историческите тенденции на всяка епоха, защото глинените съдове, за разлика от други художествени предмети, не са били чупени умишлено, с цел по-нататъшна преработка. По време на италианското Възраждане били унищожени много ценни статуи, за да се преработи мрамора във вар. Същото се е случило със стъклените, златните и сребърните предмети, които са били претопени, за да удовлетворят вкуса на новото време.

Керамичното изкуство се заражда и узрява на Изток, откъдето и получава своите контрастни, ярки багри. Първите глазирани глинени съдове били открити в Египет. Тогава са се ползвали с религиозно-погребални цели, за играчки, амулети, огърлици, печати и др. Боите и начина на декориране се отличават от строителното бояджийство и живописта. Съдовете се изпичат при температури от 500 до 1450 градуса, при което се извършват физико-химични процеси, които помагат на цвета да разгърне действителната си яркост и да се закрепи плътно към основата.

Грънчарството е бил един от най-известните занаяти в България. След падането под османско владичество, грънчарството били изоставено до първите години на Възраждането. Появили се множество школи в няколко окръга, главно в Централна България. Общото в творчеството на възрожденските майстори керамици е пестеливото използване на декоративни изделия, стилна издържаност и функционалността на изделията. Нищо не е самоцелна в българската керамика. Всяко гювече е осмислено и има конкретно приложение.

Въздействието и красотата на гювечето се крие в чистотата на линията, в опростената и практична форма, дори в пестеливата украса. По своето предназначение, глинените съдове от Възраждането копират медните съдове и дори ги припокриват като форма. Ето защо гювечето значително се отличава от масата и започва свой собствен живот, намирайки трайно място в традиционната кухня.

С какво се отличава троянската керамика?

Главна причина троянската керамика да се сдобие с такава голяма популярност се крие в благоприятните природни условия – наличието на висококачествени глини и изобилие от гориво, което да осигури необходимата температура. Троянският район е един от най-устойчивите и активни центрове за производство на керамика. Условно, троянската керамика минава през два периода на развитие – преди и след Освобождението. И двата периода се отличава с типичната за троянските грънчари техника на украсяване – ангобна. Започва се с нанасяне на първия слой ангоба и още преди да е засъхнала – се нанася втори слой. Техниката се нарича „суха шарка“. Използват се и други техники – „врязана“ и релефна, като преобладават меките тонове – кафяво, зелено и жълто.

Троянската шарка се нанася с рогче или тулумбичка, при което цветовете по гювечето се разливат, смесват и преливат, създавайки уникални форми, неповторими цветови ефекти и игри на въображението. „Повличането“ се превръща във вид мимикрия (подражание) на природни елементи – „житен клас“, „пауново око“ и други. Троянските глинени гювечета се сдобиват с такава широка популярност, че стават неразделна част от бита и помагат на други центрове и школи да укрепнат и впоследствие да се модернизират. Днес троянската шарка е известна отвъд пределите на страната ни и представлява един от символите на българското.

Приложения на троянското глинено гювече

Гювечетата, за разлика от обемния гювеч, имат по-скоро персонално предназначение – те имат обема на порция за един човек, така че можете да сготвите толкова гювечета, колкото хора ще бъдат на масата. Гювечетата се готвят сравнително по-кратко време, заради което рецептите, свързани с тях, обикновено са с предварително приготвени продукти. Най-популярните гювечета съдържат легло от сварени картофи, покрити с домашна лютеница, парчета кашкавал, сирене и наденица. В средата се оставя малко място и преди да бъдат сервирани, във всяко гювече се слага по едно сурово яйце, жълтъкът се пробива с клечка и гювечетата се връщат в печката за няколкото минути.