-
Вашата кошница е празна!
Начало на керамиката
Керамиката винаги е служила на трима богове – земята, водата и огънят. По света има три основни вида глина – бяла, обикновена и почвена, като в зависимост от примесите, чистотата и начина на изпичане, този брой може да се утрои. Глината, сама по себе си, е позната на човечеството от незапомнени времена, но се е появила през Ледниковия период като фина утайка от множеството реки и езера, които вече са изчезнали. Подобни следи от утаявания има и в България.
Троянска керамика
Грънчарството не е било особено популярно по време на робството, но след Освобождението и, най-вече, по време на Възраждането се появяват няколко големи центъра, сред които е Троян. Казват, че грънчарството било продължение на душата на майстора. В такъв случай, душата на троянските грънчари е запечатана в три отличителни техники – ангобна (най-популярната), врязаната (която прилича на гравировка) и пластичната (която е релефна).
Изработка на керамични съдове
Като цяло, грънците могат да се изработват по два начина – на колело, ръчно, или чрез отливане в специално изработени калъпи. Първият начин е по-традиционен, но и по-скъп, докато вторият е повече фабричен, но пък позволява по-голяма свобода в релефната декорация. Естественият цвят на глината идва от оксидите на алуминия, желязото и титана. Ако количеството желязо и титан е под един процент, глината ще остане бяла, дори след като бъде изпечена. Ако е над един процент, тя ще стане червена, независимо дали в началото е била синя или зелена на цвят.
Съществуват около шестдесет различни вида керамични съдове. Най-популярни и най-предпочитани за домашната трапеза и механите са гювечетата, гювечите и чиниите. Сред по-необичайните са детски играчки и музикални инструменти, имитиращи пойни птички и животинки. Троянските съдове се отличават и запомнят най-вече заради ангобната украса. Тя се прави посредством ангобни бои, които представляват водни разтвори на цветна глина.
Оцветяването на керамиката може да е както с пръсти, така и чрез струйка боя. Най-обичана е „мократа“ шарка, при която се използват няколко основни бои, които се нанасят една до друга и с помощта на дървена пръчица се образуват дъги и окръжности. Всяка декорация се отличава с определени мотиви – „байряк“, „пауново око“, „крила на пеперуда“, „житен клас“ и подобни. Тези изображения не са случайни – мястото им е строго определено и, въпреки това, всеки майстор на троянска керамика има шанс да покаже таланта си и да развихри въображението си. Както е казал Прокофиев, „Който не владее класическата хармония, няма право на новаторство.“
Видове съдове
Както споменахме по-горе, има десетки видове керамични съдове. Гювечето е най-популярното от тях. То може да бъде както единично, така и голямо – от 3 до 5 литра. Формата му също е от значение – традиционните гювечета са плоски от горната страна, за да влязат по-лесно във фурната, но има и такива с релефни, обемни капаци, които оставят повече място за парата и храната, приготвена в тях, има по-различен вкус.
Каните са друг популярен продукт на керамиката. Те са универсални и винаги необходими. Съществуват основно два вида – такива с капаче и такива без. Някои са дори с две дръжки. По-старите кани са стомни, наречени „дяволски“, защото се пълнят откъм дъното. Каните от троянска керамика не са просто красиво допълнение към дома Ви или традиционна гарафа за вино. Самата глина, от която са направени, придава земен, цветен вкус на всичко, което се съхранява в тях. Троянската глина е основно песъчлива, но в нея се намират кафяви и сиви горски почви, които придават онзи планински привкус и завършек.
Не на последно място са чиниите от троянска керамика, които, когато не се ползват, играят ролята на своеобразни, миниатюрни картини. Също така впечатляващи са купите, чашките (с дръжки и без дръжки), тавите, солниците, потирите, гърнетата и всичко останало, което народният гений е изобретил.