-
Вашата кошница е празна!
Керамиката е първият занаят, който човечеството овладява, а столицата на керамиката в България е град Троян. Археолозите са открили на това място глинени съдове още от времето на траките, но като изкуство започва през 19 век, когато са открити първите работилници, а скоро след това – прочутото училище за майстори грънчари, бъкличари, тъкачи, ковачи, абаджии и още много други.
Троянската керамика прилича на всяка друга „груба“ керамика, като използва за основата си червена глина. Материалът се добива от глинени находища, но преди да влезе в употреба, е нужно да „узрее“ в продължение на една година. След това глината се натрошава, смила се на прах и се смесва с вода, прецежда се и се оставя да изсъхне в специални корита. Едва след тези процеси, глината може да се пресова, за да се извади от нея въздуха и да стане плътна и масивна.
Майсторът на глинени изделия взима парче глина и с помощта на грънчарско колело, мокра гъба и движенията на ръцете си създава определен съд – гювече, чиния, чаша, тенджера и каквото още въображението Ви може да обхване. Когато съдът придобие окончателната си форма, майсторът изглажда всички неравности с гъбата и го слага в пещ с други глинени изделия.
Автентични ръчно направени глинени съдове
Едва след изпичането глинения съд може да се сдобие със своя „троянски“, така отличителен облик. Тайната на троянската керамика се крие в техниката на гланцирането. Най-обикновените глинени съдове имат прозрачен гланц, който запазва яркия им цвят, докато троянските използват множество цветове, които наслагват върху съда, благодарение на грънчарското колело и специален шприц с туба. Когато майсторът сложи няколко цвята, той използва клечка или самата гравитация, за да смеси цветовете и да създаде хипнотизираща, традиционна шарка.
Най-сигурният белег, по-който можете да различите троянската керамика, са малките черни „оченца“ с бели точки в средата, които се слагат по ръба на чиниите и чашите и които „избутват“ останалия гланц, създавайки равномерни, класически вълни.