Глината, която вдъхва живот

Колко често ви се е случвало, докато готвите да усетите, че нещо му липсва на вашето ястие? Нещо неуловимо, което винаги се изплъзва от потока на мислите ви и стои в сянка. Ако веднъж сте опитвали храна, приготвяна в автентичен керамичен съд, напоен с опушен, празничен аромат, то занапред ще продължите да го търсите между редовете на старите рецепти. Често пъти обаче отговорът съвсем не е там, нито в скъпите моменти от миналото, а в глината – живителната сила на природата.

Видове глина

В чист вид глината се намира най-често в първия или втория почвен хоризонт. България е богата на различни видове глина – червена, сива, жълта и дори бяла. Оцветяването се дължи на разнообразните примеси от органичен и неорганичен произход. Минералът лимонит е отговорен за жълтия цвят, хематитът за червения, а ако се добави железен хидроокис ще се получи кафеникавочервен. Сивите глини съдържат овъглени вещества, а в белите почти няма примеси. Днес, за да се създаде съд за хранене, глината се промива и прецежда през гъсти сита, изсушава се, за да се уеднакви влажността, мокри се, омесва се и се получава пластично тесто.

Щом се оформи и изпече, глината запазва качествата на своите примеси и дори на органичните вещества в нея. Неслучайно глината е толкова наситена и плътна – тя носи в себе си история и е попила соковете на корените, които са растели в нея. Сладки, горчиви, земни и отлежали аромати, които оставят следа върху всяко ястие или напитка, до което се докоснат. Ето защо водата в керамичната кана ще ви напие истински, а фасулът в гърнето ще ви се стори така вкусен.

Предимства на глината

Всеки би могъл да почувства разликата и „цветовете“, които глината придава на храната. Вкусът се променя, става по-динамичен и дълбок. Причината е не само химичният състав на глината, но и фактът, че тя действа като жив организъм, дори и изпечена; дори привидно загубила животворните си свойства. Тя няма инстинктите на животните, нито се влияе от сезоните като цветята. Глината умее единствено да попива и да помни. Колкото повече готвите и използват глинени съдове, толкова по-питателно и неустоимо ще е усещането. Защото всяко следващо ядене има следи от предишните.

Нужно е само да налеете вода в един глинен съд, за да се уверите в неговата живина. Можете да видите линията отвън, особено ако глазурата е прозрачна. Ароматите буквално пътуват през молекулите на глината. И създават спомени. Независимо в какъв период от живота си се намирате и каква храна сервирате на масата си, глинените съдове имат невероятното качество да ви карат да си спомняте вкуса на първото, което сте сготвили; да виждате лицата на хората, с които сте били. Старинното, изпитаното изкуство на керамиката сближава, утешава, събира близките и приятелите на една маса. Неслучайно, керамиката е един от най-българските, най-обичаните и тачени символи. Нещо, което можете да използвате днес и което далеч не е музеен експонат.

Готвене в глинени съдове

Готвенето в глинени съдове е обичай почти в цял свят. Глинените съдове са изключително издръжливи, разпределят топлината равномерно и я задържат дълго, след като ги отстраните от огъня. А вкусът е само половината от изживяването, защото глинените съдове са едни от най-прекрасните. Богатството от орнаментални мотиви е голямо, било то с линейна украса (чрез въртене на колелото и свободно движение на ръката), ямички (елипсовидни, точковидни и ноктовидни), бразди, релефни елементи, щемпелуване (печат) и глазура.

Самата глазура е най-популярната украса не толкова от естетични, колкото от практични съображения. Глазурата запечатва порите на глината от външната страна, така че да не протече. Най-често глазурата е смес от стъкла и пигменти. Тъй като в традиционното българско грънчарство се използва предимно червеникавокафява глина (а тя се пече на високи температури), количеството използвани пигменти за оцветяването ѝ е твърде ограничено. Затова шарките в троянската керамика използват повтарящи се, познати елементи.